Ти, драги читателю, вярваш ли в магията на словото?
Защото аз вярвам. И то прекалено много съм доверчив към благата, сладката реч. За мен добрата дума наистина има магическа сила. Тя лекува, тя успокоява, тя облагородява…
Знаеш ли, че словото е дар от Бога? В своето евангелие Йоан пише за него: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”. Защо словото е божествено послание от Бога? Каква сила има? Как то е достигнало до нас, младото поколение?
То е дар от Бога, средство за пречистване на душата на човека и оръжие срещу злото. И светлина, огряваща човешката душа. Изпратено от Бога на хората чрез Иисус Христос. Чрез словото човек опознава Бога, открива пътя към Него и опознава вярата като най-свято чувство.
“Думата лекува гнева” – казва старогръцкият драматург Есхил. Добрата дума винаги оказва благотворно влияние върху адресата. Когато моят приятел е разгневен, ядосан (напоследък все по-често избухва за дребни неща), аз успявам да го успокоя, да го излекувам с благи думи. Напомням му, че както във вълшебните приказки, така и в живота злото не е господар на света, доброто винаги побеждава. Говоря с него за трудолюбието, честността и справедливостта, които трябва да ценим у човека.
Словото е едно от най-силните оръжия в борбата с коронавируса. Добрата дума е по-силна от ядовитата дума. Колкото по-голям ставам, толкова повече осъзнавам, че съм се тревожел за дребни, незначителни неща в миналото. Сега, когато сме във време на епидемия и се води световна борба с коронавируса, осъзнавам, че най-важното нещо в живота е здравето на човека. Слушам новините по радиото и телевизията, чета онлайн изданията и разбирам още по-добре каква неземна сила има в думите. Могат да те вдъхновят, да те излекуват, но и могат да те разрушат, да те погубят…
Словото на Лекаря омагьосва. Пиша думата с главна буква, защото за мен той е човекът, който лекува раните не само по тялото, но и раните в душата на човека. В последните три месеца невинни българи успяха да се заразят с коварния вирус, над 2000 от тях са с положителна проба за Ковид-19. Думите на лекаря, отправени към тези невинни хора, са лечебни думи, изпълнени със загриженост и топлина. За мен те са „героите на днешното време”, защото с думите си и с действията си извършват мълчалив подвиг (какъвто мълчалив подвиг извършиха и Иван-Вазовите герои – баба Илийца („Една българка”) и Македонски (Немили-недраги”). Поклон за медиците от първа линия, в чиято уста, ние – младото поколение – чухме магически слова! Думи, които ни заразяват, привличат, служат ни за пример: „Спокойно, ще се излекуваш, ние сме с теб!”, „ Няма нищо страшно, ще се възстановиш, заедно ще успеем!”, „До четиринадестия ден ще има отрицателен резултат”. Думи, които разтварят и най-закоравялата мъжка душа. Вълшебни думи, които ще победят злото в света.
Човек се чувства по-добре, чувайки хубави думи за себе си. Обичам да ме поощряват с чудодейните думи: „Браво! Справил си се!”, „Не се отказвай, ти си добър, ще успееш!”… Вярвам, че с добрата дума ще постигна своята мечта, ще извървя докрай начертания си път.
Както човек може да се разпознае по това в какво общество живее, така може да се съди за него и по лексиката, която използва. Мисля си, че ако казваме по-често вълшебните думички „моля” и „благодаря”, светът ще стане едно по-добро място за живеене. Взаимоотношенията между хората ще са прекрасни, ако по-често общуваме един с друг, не премълчаваме болезнени истини.
Млад човек съм, но смятам, че в днешния ден интелигентността на личността се определя не само от нейното поведение, но и от думите, които изрича. Грубата лексика, вулгаризмите са присъщи на една голяма част от тийнейджърите. Трябва да съхраним вярата си в доброто, в добрия тон, в добрите думи, които ни окуражават и мотивират. Добрите думи, изказани от нас, ни правят по-красиви, защото „силата на словото е в умението да казваме много, но с малко думи” (Плутарх). Мислим ли добре, ще пишем и красиви букви върху белия лист.
Думите понякога имат и друго измерение – не достигат до сърцето на хората. Човек понякога иска да изкаже това, което чувства в душата си, но не може да открие най-точната дума, т. е. малко са на брой думите, които изразяват чувствата, емоциите и преживяванията. За тях изразително и емоционално-експресивно говори българският писател Димитър Талев: „Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да изкаже напълно това, което става в човешкото сърце”.
Думите са и мълчаливи спътници в живота ни. Често ни заобикалят, прескачат ни, играят си с нас на криеница. Само човекът с голямо сърце може да ги открие в очите на другия. Думите, видени в очите, са по-силни от изречените думи.
Драги читателю, ти усети ли каква магия се крие в словото?
Семената от буквите се редят едно до друго, от всяко от тях бликат звуци и мелодия. Покълват буквите и порастват в думи, думите – в изречения, а изреченията се свързват помежду си в един цялостен текст. Ето я магията на словото, което има свое начало, но няма край. Върти се в един омагьосан кръг. То е магия, която пленява читателя. Словото – дар от Бога, извор на знание, на вяра и на доброта, възвисява духовно нас, младите хора, прави ни да бъдем още по-добри и по-човечни в днешния свят.