1-ви ноември! Един от безспорно най- българските празници – редом с 3-ти март и 24-ти май. Празник на просвещението и просветителите! Празник на народните будители!
„Будител” – замисляли ли сте се какво всъщност означава тази дума? В тълковния речник срещу нея е изписано „човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната ни история, правилна употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух”.
Веднага след като прочетем това в съзнанието ни изплуват образите на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Георги Раковски, Добри Чинтулов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов и още знайни и незнайни книжовници, общественици и революционери – хората, чийто имена звънят като камбанен звън в нашата история. Нашите народни будители! Това са хората, които са отдали своя талант, ум, а не малко от тях и живота си за своя народ. Ние знаем техните имена още от най-ранна възраст и сме им признателни, защото благодарение на тях сме запазили своята „народна свяст”. Въпреки всички трудности и препятствия в нашата национална история сме успели да съхраним своята любов към всичко българско, към род и роден език, към родина…
На празник като1-ви ноември, неминуемо обръщаме поглед към миналото, към светлите личности от историята, за да склоним глава пред святото им дело! Можем да се учим от тях, да следваме примера им, да се гордеем, но не можем да живеем в миналото. И тук идва въпросът: Има ли днес, в двадесет и първи век, хора, които можем да наречем будители?
Днес е традиционно да приемаме, че будители са дейците на културата, на изкуството, учителите. Това са хората, които не спират да вярват и да ни карат да вярваме в думите на Васил Друмев: „Един народ, който има съзнание, култура, писменост и наука, непременно ще има светла и трайна бъднина“. Днешните будители са надеждата за съхраняването на българския народ. Ние имаме нужда от тях, за да се събудим от апатията, да се отърсим от усещането, че от нас нищо не зависи, да спрем да се борим само за собственото си оцеляване и да се борим за оцеляването на националното си самочувствие и отговорност. Днешните будители, са тези, които са готови да разпространяват и поддържат огъня на просветата, културата и духовността. Те са ни необходими, защото времето няма да спре, а българския дух трябва да живее.Те носят искрици от духа на предците ни, разпалват я и я даряват на света. Те всеки ден се борят за запазване и обогатяване на духовните и културни ценности на народна ни. Те – днешните будители са хора, отдадени на професията си, хора с достойнство и отговорност, хора, даващи на обществото ни тласък да върви напред. Това са писателите, Деятелите на българщината отвъд пределите на родината, библиотекари и читалищни деятели, музикантите, артистите и творците, които сътворявайки изкуство, превръщат поредния концерт, постановка или изложба в истински празник за душите! Те всички заслужават уважение! Но днес ние искаме да отбележим хората, съвременни будители, които „създават човеци” – българските учители!
Те всекидневно, всеотдайно и неуморно изграждат духовната крепост на знанието и ни помагат да вървим по пътя, по който сме тръгнали, за да станем истински пълноценни хора.
Да бъдеш учител е призвание! А да можеш да разкриваш нови хоризонти, да даряваш светлина, подкрепа, посока и цел – подвиг! В живота на всеки от нас има поне двама учители, оставили ярка следа, дали много повече от поредната оценка за срока и допринесли за изграждането ни като личности!
Да бъдеш учител е призвание! А да можеш да разкриваш нови хоризонти, да даряваш светлина, подкрепа, посока и цел – подвиг! В живота на всеки от нас има поне двама учители, оставили ярка следа, дали много повече от поредната оценка за срока и допринесли за изграждането ни като личности!
Първият е учителят, който запалва искрата! Може да преподава по литература, история, чужд език, химия или музика… всъщност това няма значение. По- важното е, че точно този Човек преподава предмета си с жар и отдаденост, които разпалват в сърцата любов към тази област на изкуството или науката. Този учител вдъхновява! Показва кои са големите цели, към които да се стремим и ни помага да ги достигнем. А веднъж открили „своето място” можем да се развиваме, да се стремим, да постигаме успехи. Вторият учител, греещ в спомените е този подал ръка в труден момент. Тук фокусът пада и на същинския образ на добрия учител – да бъде преди всичко Човек и давайки личен пример да научи на човечност своите възпитаници. Този учител вдъхва доверие, подкрепя, насърчава, съветва… и преподава, освен отредените по учебен план уроци и онези най – истинските, житейски!
В предверието сме на първи ноември! Нека сведем глави пред святото дело на народните будители, допринесли за развитието на родината ни! Ала нека назовем и имената на днешните, съвременни български будители! Те заслужават нашата признателност и благодарност, защото без тях светът наистина няма да бъде същият!
Съвременни будители, благодарим Ви, че Ви има! Бъдете светлината от която всички така силно се нуждаем! Обогатявайте и опазвайте българската духовност и все така всеотдайно насърчавайте копнежа по нови хоризонти!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, скъпи учители!