Моят принос/мечта за силна България в обединена Европа
(есе)
Колко хубаво звучи: Силна България в обединена Европа! Но аз не искам това да бъде просто фраза, а реалност. Реалност, в която хората се чувстват уютно в многообразието и се ценят взаимно. Като малка детска книжка за оцветяване, която трябва да отвориш, оцветиш и нарисуваш с най-шарена палитра от красиви цветове. Различни цветове, допълващи се по уникален и вълшебен начин.
Голямо предизвикателство е да нарисуваш такава картина, в която да съчетаеш всички цветове на едно място. Като България, като Европа – шарена палитра от хора, оцветени различно. Но сякаш все по-разделени. Най-силно усещам разделението между роми и българи. Неотдавна пак се разделихме. Поводът беше случаят в село Войводиново. Беше страх, саморазправа, обиди и хаос. Събориха къщите на хората от ромската махала. Те нямаха вина, но ги изгониха от селото, оставиха ги без подслон. Защо министърът на отбраната и вицепремиерът на България каза: „ Станали са много нагли“?! Редно ли е да ни настрои едни срещу други – българи и роми?! Не трябва ли хора, като него да ни обединяват като нация?! Какво цели от това разделение?! Вероятно, объркани хора и обременени деца с посято в тях семе на омразата.
А пък къде бяхме ние тогава, защо не застанахме зад справедливостта. Може би не бяхме достатъчно съпричастни един към друг . Разбирам хората, които избраха да живеят в чужбина. Там ги приемат като другите – равни. Избраха по-спокойния живот и по-добре уредената държава, избраха възможността да работят и да бъдат по-добре заплатени.
Преди години, аз и моето семейство също заминахме в чужбина. Тогава спрях да уча. Там живеехме по-добре отколкото в България. Но родното място и домът ни липсваха. Животът в Гърция ми помогна да видя как хората живеят нормално и спокойно. Вече можех да направя сравнение с живота в България. У нас всичко се руши и изчезва. Все повече хора преживяват трудно. Населението ни от 7 153 784 души през 2015 година е намаляло до 6 974 766 души през 2018 година. България е с най-висока смъртност в сравнение с другите държави в Европейския съюз и е сред последните места по раждаемост. Населението намалява, а пък политиците създават програми, с които да ограничат раждаемостта. И всеки ден от България си тръгват хора, заминават в търсене на по-добро място за живеене.
Има нещо сбъркано в България ! Въпреки това, аз се върнах в нея и се записах отново да уча. Беше важно за мен да продължа образованието си, макар да бях изостанала от връсниците си с три години. Не се отказах, не се срамувах, просто продължих. Тази година завършвам средно образование. Гордея се, че успях. Ромският ми произход не ме прави по-малко ценна или по- малко важна. Аз съм една от различните и се гордея с това. Ние, ромите, имаме потенциал и качества. Всеки от нас дава това, което може и колкото може. Аз искам да бъда от тези, които дават на хората.
Преди няколко години се включих в една ромска организация. Останах възхитена от отношението към мен и другите младежи. Впечатлих се на знанията и ентусиазма им. Там създадох нови, истински приятелства. Ние младежите не сме толкова отдалечени от ежедневните проблеми, просто виждаме света по по-рационален начин от възрастните. Може би, ако виждаме перспектива и хора, на които да вярваме …..
Аз намерих такива хора. Те ме накараха да вярвам в добрите начинания и да вярвам в това, което правя. Участвах няколко пъти в събиране на подписи. Ходих от човек на човек, от къща в къща и обяснявах за какво ги събираме. Не ми беше тежко, обичам да общувам с хората. Зад дългия списък от имена видях как хората се обединяват.
Обичам да бъда сред деца. Това е една от причините да помагам в църквата в гр.Симитли на децата и младежите, които я посещават. Това ме прави полезна и щастлива. Мечтая да ги видя след години като добри хора, сбъднали мечтите си. Но си давам си сметка, че не съм много добре подготвена. Сама няма да мога да се справя. Но със сигурност искам да бъда част от утрешния ден и промяната, която той носи.
Знам, че ако силно вярваш в мечтите си, те ще се сбъднат. Аз просто си представих как искам да вървя – жена, която кара други хора „ да летят “.
Ивайла Асенова, 21 години Гр. Симитли, обл.Благоевград
Моето утре ли ? Странно нещо е утрото. То дава нови възможности за
неизразените чувства, неизказаните думи и за нещата, за които сме твърде заети да
видим.
А знаем ли какво е Доброто? Има ли изобщо определение за него! Няма и как да
има, та то е чувство, което изпитваш, когато загърбиш егото си и направиш нещо без
награда. Но все пак хората си мислят обратното. Мислят, че Доброто се нуждае от
трофеи, за да бъде оценено. Ако спасиш човешки живот и си по-горд с наградата си за
храброст, няма да си герой. Просто в човека е заложено да е лекомислен и да се лакоми
за още и още. Моята стъпка към по-добро утре няма да бъде великанска. Тя ще бъде
мъничка като мен в големия свят. Но тя ще порасне заедно с мен и мечтите ми. Малко
по-малко ще променя света. Знам го.
Както от една дума става изречение. От изречението – разказ. От разказа – роман.
А от романа нещо още по-голямо, нещо още по-необятно като човешкото съзнание
например.
Същото е и с мечтите ни. Те са цветя, които трябва да отглеждаме с много труд,
за да покълнат. Макар и да не съм най-добрия градинар.
Замисляли ли сте се как всяка минута, когато Вие получавате – едно дете губи.
Когато Вие се усмихвате – някой някъде плаче. Когато Вие преяждате – някой гладува.
Когато Вие негодувате от това, че родителите Ви не са Ви купили най-хубавия и скъп
телефон, някой не може и да си помисли за прекрасния живот, който той не по-малко
заслужава.
Ето това искам. Искам всички да имаме право на бъдеще, в което няма да сме
тормозени затова, че не носим маркови дрехи, не сме богати, не сме като останалите.
Светът е като мек пластилин в дланите ти. Ако не отделиш малко време и
усилия, за да го оформиш в желаната от теб форма, ще бъде безформена топка в ръцете
ти.
Б Ъ Л Г А Р С К А Т А К О Л Е Д А
Обичам да гледам коледната ни елха, така богато накичена с красиви играчки и закачливо намигащи разноцветни лампички, с обещание за смях и весело настроение.
Въодушевлението покрай Коледа е свързано предимно с подаръците, които ще получим. Броим дните до предстоящите ни „награди”. Признавам, само това ми беше в ума, но един ден нещо просто се случи. Не очаквах една дума да промени отношението ми, един въпрос преобърна всичко. Един малък предмет. Една шарена дрънкулка. Един Човек.
То е едно различно, за жалост не в добрия смисъл момиче, от класа ми. С мило пламъче в очите – желанието да се впише. Дори за нас „обикновените” беше трудно, но за нея беше истинско изпитание. Суровите подигравки и физическото насилие я промениха изцяло. Когато си говорех с нея, никога не споменаваше семейството и дома си. Дали се срамуваше от това, което е? Но винаги се усмихва. Тази мила усмивка, която те радва, защото си казваш, че е добре. Но така ли е наистина? Болката тежи на сърцето й и се чете в топлите й кафяви очи.
На едно междучасие я попитах какво иска за Коледа. Тя без да се замисли ми отвърна – гривна. И усмихната продължи да рови в изпокъсаната си раница. Така да бъде ! Ще открия за нея най-красивата, най-лъскава с бели камъчета гривна ! Нека сияйната им светлина се отрази в очите й ! Тя я заслужава !
Търсих дълго Нейната гривна в магазини и магазинчета, много красоти ме подмамваха, но нищо не й подхождаше… И тогава реших: аз трябва да я измайсторя, да вложа в нея цялата си душа и сърце. Само така ще усети цялата доброта, красота и обич на този свят, потопил се в коледно очакване.
Казват, че по Коледа се случват чудеса. С мен се случи ! Сега съм с една капчица по – добра. Дано и моята „различна” приятелка се чувства по – щастлива и обичана.
Живея в подножието на най-величествената и могъща планина Рила. Тя е необятна. Струва ми се, че не бих могла с думи да опиша, това, което чувства сърцето ми. Беше хубав летен ден. Бях нетърпелива да пристигнем със семейството ми на 7те Рилски езера. Мама беше казала, че предстои нещо запомнящо се. Помислих си чак пък толкова. Но приех думите й, защото беше лято, защото щях да вида неща, за които само бях чувала.След дълго пътуване, пристигнахме на това чудно място на Рилските езера и разбрах колко права е била мама. Катерейки планината бях изтощена и нямах сили дори да дишам.Но когато погледнах напред, сърцето ми взе да тупти неравномерно, тялото ми се отпусна и онемях. Онемях от възхищение, онемях от това, което видяха очите ми. Не бих могла да назова с точна дума това, което почуствах.Радост ли беше, учудване ли, гордост ли………? . Колко красиво и неповторимо беше наоколо. Природа, свеж въздух, прекрасна гледка към езерата с кристално чиста вода. Исках да извикам от щастие в този момент. Величествената планина, отгоре синьото небе, което спокойно се оглеждаше в езерата . В този миг исках да взема лист и бои и да нарисувам всичко около мен, затова реших да напиша за неповторимото ни изживяване със семейството ми.За смеха и радостта.Тичахме със сестра ми с разперени ръце, сякаш искахме да полетим като птици , брахме си цветенца, плетохме венци и се снимахме.Заредени и малко уморени след няколко часа си тръгнахме, по пътя срещахме туристи очаровани и развълнувани като нас. Сега разглеждам снимките, които направихме и си припомням това изживяване. Гордея се, че имаме уникална природа и една от най-величествените планини Рила. Разказвам въодушевено на моите приятели и те да отидат и да се докоснат до този Райски кът.
СУ ,,Св. Св. Кирил и Методий’’ гр. Симитли
Йорданка Валентинова Докузова 6в клас
50 години град Симитли
Реката е синя, зелена
слънцето стига до дъното
върху водата накъдрено вятъра
разлюлява водата студена.
От долината идват стадата
пеят звънко звънците
и огласят планината.
Погледнах в тоз ден висините
и се вслушах в шума на горите
и усетих как се влива в душата
на родния край красотата!
Александра Борисова
7-б клас
Пиша аз със златни букви,
Кирилица се наричат те,
Дар от Солунските братя,
Дар за векове…!
Българйо и днес живея тук,
Под твоя покрив гнездо съм свила,
Дом, семейство, приятели добри,
Дом на моите мечти!
Българйо мила, драга,
И днес горд съм,
Че българин зова се аз!
На таз родина мирна, плодородна,
На таз хубава страна!
Радина Бориславова Ангелова, ученичка от 6 „в“ клас на
СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Симитли